Ако имаше край на света, щяхме да се срещнем точно там. Просто ей така. Да се погледнем и да помълчим. Защото нашите спорове нямат край. И нямаме обща истина. Имаме само обща съдба. Краткотрайна. Мигновена. Но повтаряема. Избухваща в страсти, пламъци, сълзи и после забрава… До следващата ни среща някъде там, до предпоследното ни сбогуване, до окончателното край, до някоя друга крайна точка на планетата…

Гибралтар