За себе си

Малкият принц

Казват, че трябва да прочетеш „Малкият принц“ поне още веднъж през живота си. С нов поглед, с по-мъдра въздишка след края. Да прочетеш отново, да помислиш, да преосмислиш… На тази плоскост, в това измерение, на тази планета всичко се случва така. С преживяване. И ако можехте да върнете времето назад (спокойно, не завинаги – няма „завинаги“), и да изживеете детството си отново, връзките си отново, взаимоотношенията си с хората и света, дори онези, най-страшните, ей така повторно, със сегашните си очи, щеше да е различно. Щяха да бъдат същите усещания, но не толкова близо до емоцията и първичната реакция, колкото до съзнанието ви и онова, което наричате мъдрост. Да опиташ да разбереш това безумно родителско поведение спрямо теб, през опита му с неговото семейство. Да видиш постъпката на любимия си през неговия страх за бъдещето. Да разбереш, че нямаш знанията, които имаш, преди да ти разбият сърцето. И да, счупеното носи щастие. Щастието на преживяното.
Някъде там във Вселената има някой, който преживява от нашите емоции. Храни се с това. От цялата палитра. От всеки къс задъхване, от щастието в гнева и радостта от мъката. Събира ги от цялата планета и смуче опит. Иначе какъв смисъл би имало цялото това ежедневно произвеждане на чувства…
Ако Бог ви говори по някакъв начин – поговорете си. Чрез музика, писане, рисуване, танцуване, съзерцаване – каквото и да е – общувайте. Изразявайте себе си. Дайте да видим какво пък толкова е сложил във вас Създателят. Може да е много красиво. По вашему съвършено. Между Вас и Него. И може смисълът на всичко да не е точно така, както предполагахте.
И когато някой британски професор заснеме феи, докато разхожда кучето си или когато филипински лечител бърка с голи ръце в корема на някого, за да го лекува, вие имате избор. Избор да повярвате. Ако го направите, имате избор да почакате. До следващата странна новина, която ще ви накара да потръпнете. От усещането, че всичко е наред. От спокойствието, че нещата са както трябва да бъдат. От радостта, че вървим към по-добро. Ако и това направите, вече няма да имате търпение. За следващата добра новина, която ще ви направи щастливи. И тогава, когато започнете да виждате чудесата около себе си, просто си починете и прочетете отново любимата си книга. Ще ви е като нова. Както и бившата ви жена. А, също и онази трудна работа, която не беше за вас. Сега ще ви се харесат – всички онези препятствия, от които се отказахте. Защото тялото, очите, възприятията ви и дори умът ви се променят, само за да ви накарат да изпитате едно и също нещо много пъти, по много различни начини. И не си мислете, че имате различен поглед върху нещата, или че с времето избирате различни дрехи, храни или партньори. Просто душата ви е ненаситна на преживявания. А съзнанието ви на гледни точки. А Бог на опитности. Чрез вас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *