За себе си

Разговори с Бога

„Съзнанието може да не вярва искрено, че действията на тялото ще ти донесат онова, което си избрал, но за него е напълно ясно, че Бог ще даде добро чрез теб на някой друг.
Затова винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг.
Може ли да повториш отново това?
Разбира се.
Винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг. Ако избираш да бъдеш щастлив, направи така, че друг да бъде щастлив. Ако избираш да имаш благоденствие, помогни и на друг да има благоденствие.
Ако избираш да има повече любов в твоя живот, направи така, че и другите да имат повече любов в техния.
Прави това искрено – не защото се стремиш към лич¬ни придобивки, а защото искаш наистина другият да притежава това – и тогава всичко, което даваш ще потече към теб.
Но защо е така? Как функционира този принцип?
Самият акт на даването на нещо те кара за преживееш факта, че го имаш, за да можеш да го дадеш. Тъй като не можеш да дадеш нещо, което нямаш в момента, твое¬то съзнание стига до един нов извод, до една Нова Мисъл по отношение на теб самия, а именно, че сигурно притежаваш това, за да можеш да го дадеш.
В такъв случай Новата Мисъл се превръща в твоя опитност. Ти започваш да „бъдеш“ именно това, а веднъж започнеш ли да „бъдеш“ дадено нещо, ти вече си задейст¬вал механизма на най-могъщата творческа машина във Вселената – твоето Божествено Аз. Ти сътворяваш онова, което си превърнал в свое битие.“
Из „Разговори с Бога“, Нийл Доналд Уолш

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *