Ти колко стихове написа,

без да има кой да ги чете.

И колко мъка през сърцето ти премина,

Без никой да я чуе, види, разбере.

Надявам се не е било напразно.

В живота има и тъга.

Ти никога не ще познаеш изгрева,

Ако не си видял и преживял нощта.