“Вие винаги бъркате видимия свят с невидимия”, казало водното конче. “Смесвате ги, опитвате се да им смените местата. Чувствате, преживявате, влюбвате се, мразите и си мислите, че всичко това се случва в материалния свят. Не. Само чрез силна емоция можеш да се докоснеш до това горе. Само така имаш връзка с душата си, която за малко е тук, в това тяло. Само така си себе си…

И на мен ми харесва това място. И този камък. И ми е сигурно, и спокойно, и топло. Но как да спра да летя? Как да спра да танцувам с вятъра? Че защо са ми иначе тези крилe?! А на вас защо са ви тези сърца?.. Нима не усещате, когато сърцето ви тегли нанякъде. Нима е случайно?

Човешкият мозък е даден да оцелявате. Но вие се оказахте много работливи. И го научихте да притъпява. Всеки порив, всяко чувство, всяка мечта. За да ви служи вярно, му дадохте цялата власт. И той се възгордя и започна да иска и още, и още…

Докато пътувате през живота с ума, а не със сърцето си, няма да стигнете никъде. Разперете крила и вдишайте вятъра. Нека душата ви бъде свободна като водно конче. Аз живея само ден. A всъщност имам вечност – колкото да се науча да летя и да обичам себе си.“

Автор: „За себе си“