За себе си

Притихване по родопски

   В Родопите и като свирят, и като пеят го правят като един. Множеството с лекота се слива в единност. Има нещо спряло на това място. Портал, в който времето, такова, каквото го познаваме, спира и се пренасяш в свят на познанието. За света, за природата, за себе си… Нереално красиво, невъзможно тихо и нескончаемо дълбоко. Тук всичко е така, както е било от векове. Така, както трябва да бъде. Тук идваш, спираш, поемаш дъх и се връщаш обратно в безсмисления си свят. Тук си толкова малък и толкова незначителен за тази среда, че дори дърветата не те поглеждат. Само те прегръщат нежно, успокояват те и те карат да притихнеш край водата. Защото знаят, че още си малък. Защото са видяли вече, че трябва време, за да стигнеш небето. Защото помнят, че колкото и да е трудно за теб понякога, природата ще подреди всичко около теб така, че да израстнеш. 

 

Автор: „За себе си“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *