За себе си

В При­ро­да­та ня­ма ни­що слу­чай­но, ни­що про­и­з­вол­но

Жи­ва­та При­ро­да в сво­я­та це­ло­куп­ност е про­я­ва на ра­зум­ни си­ли, на ра­зум­ни съ­щес­т­ва от раз­ни гра­да­ции, ко­и­то жи­ве­ят в пъл­на хар­мо­ния, об­ще­ние и еди­не­ние. Всич­ки те имат ед­на вис­ша цел, ко­я­то на­ри­ча­ме Бог, си­реч без­г­ра­нич­но­то, без­на­чал­но­то, в ко­е­то всич­ко съ­щес­т­ву­ва, дви­жи се и се раз­ви­ва.

Обик­но­ве­ни­те хо­ра, ко­и­то виж­дат ед­но мал­ко се­че­ние от све­та, мис­лят, че При­ро­да­та е нещо ме­ха­нич­но, не­ра­зум­но, в ко­е­то ца­ру­ват слу­чай­нос­ти. Оче­вид­но те про­е­к­ти­рат се­бе си в При­ро­да­та. Всъщ­ност в При­ро­да­та ня­ма ни­що слу­чай­но, ни­що про­и­з­вол­но. В нея всич­ко се гра­ди и ус­т­рой­ва по за­ко­ни­те на Бо­жес­т­ве­на­та и не­и­з­мен­на ма­те­ма­ти­ка. Ето за­що всички ней­ни дейс­т­вия са стро­го и ра­зум­но оп­ре­де­ле­ни. Ра­зум­ност­та в Жи­ва­та При­ро­да яс­но се виж­да нав­ся­къ­де. Кой­то и ор­га­ни­зъм да раз­г­ле­да­ме, про­у­чим ли дъл­бо­ко и про­ник­но­ве­но не­го­во­то ус­т­ройс­т­во, не­го­ви­те фун­к­ции, с всич­ка­та им за­ко­но­мер­ност и це­ле­съ­о­б­раз­ност, ние ще се убе­дим във ве­ли­ка­та ра­зум­ност на При­ро­да­та, ко­я­то всич­ко нап­рав­ля­ва.

Жи­ва­та При­ро­да си има свой език, и ако чо­век ис­ка да я раз­би­ра доб­ре, тряб­ва да се стре­ми да на­у­чи ней­ния език. При­ро­да­та вся­ко­га си слу­жи с об­ра­зи. Тя ви­на­ги го­во­ри с кар­ти­ни и сим­во­ли. Ней­ни­ят език не е ка­то ези­ка на съв­ре­мен­ни­те хо­ра – су­хи по­ня­тия, го­ли ло­ги­чес­ки фор­ми на ана­ли­тич­ния ин­те­лект. Ези­кът й е жив, кар­ти­нен, сим­во­ли­чен, език на ве­ли­ко­то и кра­си­во раз­но­о­б­ра­зие.

Изоб­що При­ро­да­та не тър­пи ед­но­о­б­ра­зи­е­то и пов­то­ре­ни­е­то. Тя оби­ча раз­но­о­б­ра­зи­е­то в прог­ре­сив­на и въз­хо­дя­ща сте­пен. И за­то­ва, ко­га­то хо­ра­та ис­кат да све­дат всич­ко в жи­во­та към ед­но ме­ха­нич­но ед­но­о­б­ра­зие, те про­и­з­веж­дат зло. Ко­га­то тво­рят по за­ко­ни­те на раз­но­о­б­ра­зи­е­то и хар­мо­ни­я­та, как­то При­ро­да­та, те вър­шат доб­ро.

   „Учителят говори“, Георги Радев

1 comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *