„Бягате най-бързо от себе си… Хващате се за някаква чужда представа, цел или комплекс и отлитате толкова бързо, че истинските ви чувства остават леки като перца да се спускат в нищото – там, където отдавна не ви е имало и никога няма да бъдете. 
Аз съм вашият идеал – това, което си представяте, че трябва да сте в очите на другите. Взимам много, давам малко и изпивам чувстителността ви до капка. Притъпявам усещанията ви до съвършенство. Заглушавам сърцето ви до безпаметност. 
Безсилието ви ме забавлява. Толкова сте смели в преследване на чужди идеали, а за собствените си… там виждате само страх и невъзможност. Толкова сте предвидими, че понякога чак сте ми скучни. 
А някога… Ех, някога горяхте като факли! Всяка идея беше повод за борба, всяка неправда – за революция! И кладата не ви плашеше дори…
Страхът да сгрешите погубва моето време и вашето. И няма плам, и няма страст…

А всички тук сме само за едно – забавното да бъде част от всичко.

И ако няма ненаказано добро – помнете, всеки миг е моят шанс да сторя зло. 

За вас остава да живеете така, че щастливи да умрете…“

Д. 

Автор: „За себе си“