За себе си

За да обичаш, трябва една история…

„Не може да се обича само с желанието за обичане.
С това да искаш да обичаш.
С това да искаш да останеш.
С това да вярваш.
С „аз го обичам“.
Защото после не стига.
Не издържа.
Любовта не стига, за да обичаш.
Трябва да има история, за да обичаш.
Да има живот, за да обичаш.
Не стигат думите, за да обичаш.
Дори и правилните думи, не стигат.
Нито думите от любов стигат, за да обичаш.
Трябва да се разходим.
Трябва да вечеряме заедно.
Да почетем вестник.
Да напазаруваме.
Да направим нещо заедно.
Да е наше.
Да сме ние.
Ти и аз.
Не стига сексът, за да правиш любов.
Напротив.
Нужни са целувките.
Трябва дори само да стоим с чело опрени в чело.
За да обичаш, трябва история. За живеене. Живяна.
Трябва време.
Не може да си винаги отсъстващ.
За да обичаш трябва една история. За създаване и за да се разкажем.
Не може да нямаш желание за разговор.
Не може да говориш винаги.
Една история за създаване заедно.
Не може да намериш всичко
наготово.
Да пристигнеш, когато всичко вече е направено.
Обичам само онзи, който прекарва деня с мен.
Който живее живота с мен.
Който пазарува с мен.
Който се разхожда с мен.
Който прекарва времето си с мен.
Който създава история с мен.
Иначе не обичам.
Обичам само онзи, който знае да бъде целият с мен.
Който говори с мен.
Който се завръща при мен.
Който се обажда, за да не каже дори нищо.
Който целува главата ми в косите, минавайки покрай мен.
Който отмята назад косите ми.
Не искам романтиките.
Искам нещата, които са в деня ми.
Искам да бъдат с теб.
Да са направени с теб.
Разказани на теб.
И след това да ти разкажа неща, които са си само мои.
Които аз правя.
Влизам и излизам от живота ти.
И ти от моя.
Като иглата, която шие.
Като иглата, която за да събере, влиза и излиза.“

Фрида Кало

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *