За себе си

Хаосът подрежда

Гневът към себе си. Най-яростната форма на общуване с Аз-а. Онова непреодолимо чувство да се обвиняваш и да се наказваш. Че не се получава. Пак… Моментът, в който всичките родови модели, семейни грешки и страхове излизат пред очите ти, като обяснение на всичко, което ти се случва. И се сгромолясват върху ти с цялата си безнадеждност…

Не е лесно да намериш отговора на нещо, което мъчи теб и поколения назад. Да ти дойде тази хрумка просто ей така и да те избави от блатото на собствените ти мисли и представи, и да претвори света, който създаваш около себе си. Как да стане?

Тишина е необходима, казват. Болезнена тишина. Тишина, в която чуваш всичко, което не искаш да чуеш. Осъзнаване… Да го изстрадаш, да го изплачеш, да го изчакаш да притихне.  Онзи празен момент, в който махалото спира цикъла си и тръгва по друг начин. Онзи тих миг, в който се отказваш от всичко и правиш различната крачка. Ей така в нищото. Без страх. Отчаян, но без страх. Стъпваш и се оглеждаш – и виждаш нова реалност, в същия свят.

Съзнанието ни е тясно за възможностите на енергията. Представата ни е мъничка, за да побере всички варианти, които Духът може да създаде. Ти правиш крачката, а Вселената рисува света около теб. А ти вървиш. Просто вървиш…

Онова прекрасно чувство на свобода, че можеш и да не успееш, че никой не очаква от теб да успееш, ражда истинската свободна воля. И най-осъзнатите решения. И най-голямото познание за себе си. Защото когато успееш да укротиш гнева си, да утешиш мислите си и да успокоиш страха си, тогава можеш да чуеш душата си.

 

 

Автор: За себе си

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *