Михаела Стойкова – Мика е актриса, певица и звукотерапевт. След 25 години в Щатите се връща в България – да лекува и да твори на родна земя. Лечебните сеанси и групови практики провежда в своя звуков център „Орфеа“, в София. Срещаме ви с Мика, с познанието и лекотата, които носи в себе си, в „Послания по телефона“.

(Разговорът може да слушате във видеото по-горе.)

Ало.

Ало! Здравей, Мика! Много се радвам да те чуя. Ние си говорим често по разлини теми. Този път си гост в „Послания по телефона“.

Благодаря ти! Вълнуващо е.

За мен също. Кажи ми защо се чувствам различно като слушам звуци от кристални купи, от гонг, от метални камбанки?

Много хубав въпрос. Това може да бъде нещо много лично, нали, защо човек се чувства различно. И е много трудно да се каже за някой специално защо и как се чувства в момента. Много е важно в каква кондиция си. Дали имаш някакъв дисбаланс в момента, емоционален или физически. Или просто си в едно прекрасно състояние, в което има нужда единствено да се балансира енергията, да се релаксира, да се зареди. Затова е много важно човек в каква кондиция отива да слуша. Това ще определи до голяма степен как би се чувствал лично той в една такава ситуация, да слуша различни инструменти и да приема различни вибрации.

В интернет могат да се намерят много комбинаци от честоти за лекуване на различни заболявания. Аз лично съм пробвала за хрема, за хашимото и знам, че помага. Какво мислиш за тези комбинации?

Абсолютно! Да не говорим, че вече има толкова доказателства, има толкова прекрасни същества, които са посветили живота си да откриват тези неща, един от който, много познат вече за много хора – д-р Райф, който е създал куп вибрации, в смисъл вибрационни честоти и е обяснил, и е доказано. Той е работил върху тях изключително дълго време и много дълбоко, с абсолютната отговорност като доктор. И точно неговите честоти доказват, че работят върху хората. Дори за много сериозни заболявания.

Това ли е бъдещето, Мика – лечение чрез звуци, цветове, светлина?

Вярвам, вярвам, че това е бъдещето и то по-скоро вибрационна медицина. Вибрация. Защото ако изучим, ние можем да откриваме… Ти… Не можем да изучим всичко. Нали така? Достатъчно е да имаме средствата и инструментите и опита, и познанията. Как можем да разберем едно нещо в каква честота вибрира? Ако знаем, ние се свързваме на етерно ниво. На едно много по-финно ниво. Вече говорим и за духовното ниво. Там, където можем да имаме разбирането и да направим връзката с Божественото. Вместо да се делим. Толкова сме сбъркани в това отношение. Всичко, което трябва да направим е да се свържем с природата, да се свържем с това, което Бог ни е дал. Ние вибрираме, ние светим. Ние излъчваме светлина. Нашето съществуване се базира на светлина, на цветове, на вибрация и резонанс, и енергия. И оттам нататък вече ние сме творците как да ги изучим тези неща, кои са, какви са. Това са нашите органи. Това е нашият живот, нашето съществуване. И е тъжно да клоним и да се отцепваме от това, че даже и да го отричаме.

Разкажи ми повече за тишината, Мика.

Тишината… Тишината е божествена. Тишината според мен е тази, в която може човек да се открие. Да се намери. Да се свърже. Да изучи кой е. Да получи отговори, ако има въпроси. Тишината също е началото. Тя е магична и тя е началото, преди още да има полъх. Защото ако има полъх, тогава ще се разклати нещичко от този полъх. Тогава ще се създаде онази вибрация отново и после звука, и после  и така, и така, и така нататък. В тишината човек може да преоткрие изключителни неща. Тя е тази, която те свързва и може да те върне в сърцето ти. Тя е тази, която може да ти даде възможност да съзерцаваш. Тя е лечебна. Много хора не можем изобщо да си представим да застанем в тишина, камо ли за пет минути, десет, да не говорим за ден, два. Да не говорим поне за час.

Ако погледнеш през очите на вибрациите, през очите на звуците, ако погледнеш света, наистина нямаме нужда да изучаваме вече и да имаме предизвикателства през мъка, през тегоба. А ние сме тези, които задържаме развитието. Ние сме тези, които продължаваме да се задълбочаваме в мъка и в изтезание, и мазохизъм, и садизъм. И нали, и в двете посоки. Защото ако човек може да се самоизмъчва, значи, че той умее и знае как и да измъчва. Просто те вървят ръка за ръка. Ние създаваме това, което в момента преживяваме. Защото измъчихме и майката Земя, измъчихме и народи, измъчихме се един друг. Продължаваме да се избиваме. Продължавахме, защото сега вичко е спряло. Ето сега човек, сякаш ни карат насила, не толкова насила, но различно от това, което познаваме и изведнъж е шок. Тотален шок за човечеството. Но е възможност да отидем в тишината.

За много хора е трудно да останат в тишина, но можем ли да кажем, че една разходка сред природата и слушането на звуците там е начин да ни научи самата природа как да останем в тишина?

О, разбира се. Какво стана с това, че се наложи на хората да се събират в големия град? Какво стана с това, че се наложи върху хората да нямат земеделие? Да не са сред природата, по селата, в градовете, които обичат. Как го наричаха това… Състояние на пасивна агресия. Това беше акт на агресия. Да спреш, да изтеглиш, да не могат хората да са свързани с природата. Какво се случва в момента?

Искаме да отиден там, в природата.

Продължават да се строят апартаменти. В момента на карантината продължаваме  да строим апартаменти. То се опразва. То хората загиват, те умират. Не зная кой ще влезе в тези апартаменти, но строителството продължава в карантината.

Не умеем да слушаме природата…

Не. Но кажи как да слушаме и как да се научим за тези неща, за които говорих. За вибрациите. За енергийното трептене. За звуците. Как да ги научим? Ние можем да си говорим за тях, но…

Може би по-малко шум в ума и повече звуци, които са ни по-здравословни. По-полезни.

Ама разбира се. Но въпросът беше как да ги научим, като не сме сред тях? Как аз мога да науча билките? Как мога да науча трептенето на природата като всичко възможно се прави да ме отделят от нея?

Може би по-силно желание да генерираме, за да се върнем към нея. Сами можем да го направим.

Точно така. А то се случва сега! Това е ироничното. Ироничното е, че… В момента какво се случва?

Може би това е целта на природата! Да ни накара да я пожелаем пак!

Да. Точно това мисля, че се случва. Докъде ще стигна? Сега няма да изваждаме… О, искаме българските ни продукти! О, разбира се! Къде са българските продукти?!

Така е.

Да…Няма кой да ги произведе.

 

Надявам се, че еволюцията ни върви по своя си път и ще ни научи какво да слушаме, какво да гледаме. Всичко.

Трябва да се върнем в природата. Няма проблем да продължи технологията. Дори и хората, които избират да са зад технологията… Но защо делим нещата?! Защо трябва да унищожим природата, за да станем роботи? Защо? Става дума за това деление. Няма лошо за еволюция. Ето сега сме изцяло в технологията и започваме да преоткриваме, защото имаме нужда, защото не можем да спрем да пеем, не можем да спрем да се усещаме, не можем да спрем да има изкуство. Окей, може да има компютърни инженери и шапка им свалям, хората са прекрасни. Въпросът е защо да се делим? Едно време колко са били мъдри хората. Били са на региони. Не е имало президент по времето на траките. И един вожд. А е имало региони и семейства –  съответно семейството на кожарите, на тези, които работят с метала, на дървообработващите и т.н. Но те са бартерували и работели непрекъснато заедно. Но никой не ги е карал този, който обича да работи с кожи, да прави дърворезба. Примерно, нали.

Май пак натам се връщаме. Като гледам накъде върви светът. И какво ни очаква.

Точно затова.

Може би точно натам се връщаме. Към този модел.

И аз за това се моля, да се върнем. Но в момента войната е огромна. Мога ли да си позволя, заради това, което идва, днес е Разпети петък… Искам само да споделя и да напомня, че Христос и неговите послания са били във връзка с единството. С обичта, братя, един към друг.

Ще пуснем този разговор на Великден, искам да знаеш това, може би и така да завършим, с твоето послание към хората за Великден.

О, много ще съм благодарна и много ще се радвам, защото много хора ще пуснат толкова послания. Те вече текат непрекъснато, всеки ден ги виждам. Зная, че не съм сама, напротив. Но много ще се радвам да стават все повече и повече. Какво исках да споделя за посланията. За разделението. Защото в момента наистина войната тече между тези две – ние искаме да се върнем, земята иска да ни даде урок. Божествените същества отгоре и бих казала Бог иска да ни даде урок и в същото време, уроците сега започваме да ги осъзнаваме. Какво е единството. Какво е да си помагаме един на друг. Ние сме в ситуация, която наистина е животоспасяваща. И е братска. И сестринска. И в същото време имаме все още препятствия и съпротивление. Огромно съпротивление, което държи да бъдем разделени. Не може… Докато сме на планетата… Това е живо същество, това е Рай. Райско същество, което ни дарява всеки Божи ден. Не можем ние да се извисим отгоре и да считаме, че ще сме тези, които ще раздаваме правосъдието. Просто не става.

 

Какво е твоето послание към хората за Великден?

Съединение. Единство. Обич един към друг. Смирение. Разбиране. Толерантност. Да си помагаме един на друг. В такива тежки ситуации наистина Егото трябва да се снижи със земята. Високомерие или пък нетърпимост. Всички низшовибриращи. Да се върнем към звуците. Звуколечението също учи как дори емоциите имат своята вибрация и низшото проявление, низшата емоция. Даже се въртяха и във Фейсбук по едно време и бях много щастлива да ги видя, въртяха се и се виждаше, например, омразата на какво трепти, яростта, жестокостите, низшото проявление в какви ниски вибрации е. И как болестите, и как наказанията, които сами си прилагаме идват от низшото трептене, от низшото проявление. Посланието ми е да се качим нагоре. Да осъзнаем и да се опитаме да трансформираме, отключвайки сърцата си, разбирайки колко сме си нужни един на друг и как не можем сами. Разделението е нещо, което се е случвало и продължава да се случва. Хора, да се обединяваме.

В посланията, които ще чуете на Великден, специално се говори и за църквата. Но не се говори за църквата като политика, а се говори за Христовата църква, която е била една! И Неговото послание, където Той казва, че ако се обединят, всичкото разделение, което е създадено от трите основни църкви, религии, когато се обединят, тогава ще са отмили и ще са изкупили този грях и болката, която Той има и са му създали. Защото Той все още кърви. Защото Той все още е в огромна болка за братята, тук долу на земята и които не съумяват да се обединят. Той казва: „Ако и когато моята църква се обедини, защото аз бях създал една църква, тези три, когато се обединят и съумеете да празнувате този празник заедно, няма дори да разберете какви порти и какви портали ще се отворят свещени. Каква лекота и с колко много любов ще се излее всичко за вас.“ Това е моето послание. Да помислим върху това. Да се обединим.

Благодаря ти, Мика!

Благодаря! И аз много ти благодаря!

 

Автор: „За себе си“