Кирил Хинков е преподавател по бойни изкуства, самоотбрана и упражнения за регулиране на тялото. Как привеждаме тялото в ред и кое задейства промяната в нас – умът или действието – разговяряме с Кирил, в „Послания по телефона“.

(Разговорът може да слушате във видеото по-горе.)

Здравей, Кирчо!

Добър ден!

Откакто последно си говорихме за дишането с корема, започнах да се наблюдавам и осъзнах, че това не е лесна задача.

Всъщност, това да бъдеш спокоен и да вдишваш леко, и да увеличаваш, и да разширяваш усещането в тялото си, не е проста задача за нашия ум, свикнал да се занимава с неща от външния свят. И това е единственият проблем. Повечето хора, които стигат до момент от живота си, в който искат да разберат какво се случва в тях и отдадат вниманието си, малко по малко тялото свиква с този процес. И умът също.

Промяната първо в главата ли става или можем да въздействаме на мисленето и през тялото?

Това, което знам със сигурност е, че хората, които имат много проблеми и са заети с решаването на тези проблеми, живеят доста извън тялото си. Тоест те нямат реално усещане какво се случва в тялото им. Нашата практика, която е доста телесна, има за цел да върне усещането вътре в центъра на тялото, който център е в таза, под пъпа и над пубисната кост. Когато човек започне да усеща тялото си, много е интересно, той открива, че има много неща, които никога не е осъзнавал. И може би това вече е промяна.

А как се подрежда това тяло?

По природа тялото е създадено да живее добре и да бъде добре подредено. Когато ние лягаме да спим, по естествен начин то се отпуска и подрежда. Един добър въпрос е защо в процеса на живота ни, ние започваме да не спим добре и сутрин да не се събуждаме бодри и пълни с енергия? Предполагам си спомняш, като сме малки вечер ни угасват батериите, неусетно заспиваме насред заниманията си и сутринта се събуждаме в добро настроение, пълни с енергия и тичаме навън да играем с приятели. Човешкото тяло е създадено да живее по този начин. И то от само себе си се стреми да бъде в добро състояние. Единственият въпрос е кой му пречи да бъде в добро състояние?

Умът ли му пречи?

В общи линии ние сме създадени да живеем в гонене на някакви идеи, които имаме в ума си и когато тяхното осъществяване започва да става все по-трудно и по-трудно, ние черпим от енергията на тялото, за да подхранваме борбите си, търсенията си, опитът да реализираме във външния свят идеята, която имаме в главата си. А всъщност напълно възможно е тя да е доста далече от живота. Целият този стремеж прахосва силата на тялото в дейности, които има голяма вероятност да са изисквани само от ума ни. Животът даже да няма нужда от тях.

И затова понякога тялото протестира?

О, да! Тялото често протестира. Винаги когато ни боли глава или когато майсторим нещо и не се получава, и се ударим с чука по пръстите. Някой би казал това е невнимание. Всъщност това е раздразнение на ума, който не постига това, което иска и по този начин се самонаранява и прекратява дейността.

Така да го кажа, схванатото, вдървеното тяло води ли до схванат ум, или е точно обратното?

Вдървеното тяло като цяло, в културата за регулиране и управление на тялото означава, че това тяло носи един ум, който е изключително ограничен във възможностите си, в начините си да търси решение.

Чувала съм те да казваш, че повечето хора по улицата не ходят нормално, следователно и не се радват на живота. Би ли го обяснил пак?

По принцип, в източната медицина се смята, че емоцията на сърцето е радостта. Когато един човек е спокоен, усмихнат, отговаря на нуждите на хората около него, затичва се да помогне, ако трябва, комуникира свободно, пита, когато нещо не му е ясно без страх, всъщност той живее в едно изключително добро вътрешно състояние. И това състояние е радостно, любопитно, заинтригувано от живота около себе си. И в това състояние хората просто са добре. Когато вървим по улицата или в метрото, много често ние виждаме умислени хора, с приведени глави, ходещи изкривено, седящи в едни усукани пози, метнали крак върху крак и свити, сякаш пазят нещо у себе си. Като цяло, много малко изражение на хубав живот виждаме в позите на хората.

Много тъжно. Не умеем да живеем.

Да. Дори когато отидем на дискотека, или някакво място, което е прието, че е за забавление, виждаме по-скоро трескавост или напрежение, желание за освобождаване на това напрежение, а не изражение на сила и доволство, и спокойствие, и радост. Което например се наблюдава в народните танци. И всичко това е интересно. Какво ни носи едната култура, какво ни носи другата?

Не случайно народните танци са нещо, което освобождава и ума, и тялото.

Абсолютно. И всъщност народните танци ни свързват с онези хора, които някога са ги играли и тяхното вътрешно усещане. Това да танцуват всички заедно в кръг, да клякат заедно… Съвсем други ценности носи и съвсем друго изражение на лицето ти, през тялото. И няма как да не усетим, че всъщност това е изживяване през тялото, което връща в него силата му, доволството му, доброто му усещане.

Е, в крайна сметка, най-важно си остава самонаблюдението. Защото, ако не виждаш, че имаш проблем в ума или в тялото, няма да тръгнеш да търсиш решение?

Да, така е. В Япония казват самонаблюдението е самокорекция. Въпреки това, има много хора, мисловен тип, които през цялото време се наблюдават и често биха могли с думи да изразят невероятни неща. Да опишат състоянието си, какво се е случило, как са се свили, къде ги е заболяло… Изглежда сякаш те наблюдават всичко, а всъщност идея си нямат как да подобрят състоянието си към по-добро. И тогава излиза, че самонаблюдението е чудесно, но ако не извикаш неволята и не си поправиш каруцата, самонаблюдението няма да помогне с нищо и се превръща в нещо като вайкане. Ах, колко съм зле!

Без действие няма резултат?

Да. Но без действие няма промяна. Въобще няма нужда да говорим. Искам да постигна това и ако не го постигна, животът ми е драма. Обаче то, по дяволите, не става! Въй, въй, въй! И така. А всъщност този конфликт да бъдем упорити, да искаме едно, без да имаме свободата да се променим, да опитаме другото, показва изключителна втвърденост на тялото и нашият народ казва: „Якоглавичко е това момче! Иска да направи това, което иска, с главата си. Aма то не става.“ И за това го боли главата.

Като преподавател по бойни изкуства срещу какво се биеш най-често, с какво се бориш ти?

Не мога да кажа, че се бия с нещо, защото най-важното е да можем да избегнем директното противопоставяне и борбата. Но най-големи затруднения изпитвам със собствената си пасивност и мързел. Трудността да постъпя по нов начин, въпреки че осъзнавам, че трябва. Понякога нерешителността. Все неща, които трябва да се променят. И същото нещо наблюдавам в хора, които имат повече нужда от повече време, за да предприемат това, което вече са открили, че е добро и правилно за тях.

Много ни е трудно да си сменим моделите.

Абсолютно. Всъщност до голяма степен моделите ни за нас са нещо като рационалност. По този начин ние губим най-малко енергия, но едновременно с това искаме да се промени нещо. Няма как да стане без промяна. Без смяна на поведението, виждане на нещата от съвсем друга гледна точка и отново промяна в поведението. В живота ни, единственото, което води до промени е промяната в нашето поведение. Ако ние мислим по различен начин, но се държим по същия, как, по дяволите, другите да разберат, че сме се променили?!

Страх ни е! Страх ни е, че ще отидем в несигурното.

Вероятно е така. Има много обяснения, но така или иначе трудно извършваме промените и много по-лесно се държим по старите, общоприети начини. И за това в Япония казват: „Ако не можеш да си представиш какво да направиш или да поискаш промяна, поне промени тялото си. Помени позата си.“ Стани, обиколи веднъж блока и ще видиш, че вероятно през това време ще ти дойде и нова идея какво да направиш. Ако останеш в същото положение, най-вероятно няма да има промяна.

Хм.

Тоест движението е промяна.

Важно ли е да си войн? И на кое поле е най-важната битка?

Какво е за теб войн?

Под войн си представям издръжливост. Представям си ясна мисъл. Представям си да няма онзи шум около главата, за който си говорим често. Да има ясна посока, да има сила.

Значи, един мой любим автор някога беше написал, че войн, това е ловец, който е тръгнал да търси сила и е успял да я намери.

Много точно!

И умее да използва тази сила в живота си. На Изток и в старите народи, в които войната е била част от ежедневието им, концепцията за воина е като за човек, който живее уверено и силно, и застава срещу това, което върви срещу него без да го е страх. Твърди се, че за да станеш войн, на първо място трябва да си победил страха си. Което ще рече да можеш да действаш въпреки него, в правилната посока. И дали е важно да си войн? Да, от гледна точка на регулирането на тялото се смята, че когато човек не диша, или когато го е страх и изпитва нещо не добро, тялото му се свива в корема и капацитетът на дишане намалява в пъти. Като дишането, това е вътрешното движение, това са доставките на храна до всички градове и села в страната. И ако един човек се уплаши и коремът му се свие, гърдите му се затворят, опашката му падне между краката, кислородът започва да не достига във всички зони в тялото, както и мозъкът започва да работи френетично при недостиг на кислород. И той не може да намери добро решение. Така че, от гледна точка на войната, човек би трябвало да може при каквито и да е обстоятелства да запази доброто състояние на дишането си, така че да има бистър ум и да може да бяга, да се бие, да се отбранява, да предприеме това, което трябва. И ако той успява да го направи добре, това означава, че страхът му до голяма степен не участва в неговото мотивиране.

Какво е твоето послание към хората?

Посланието ми е слушайте себе си, познавайте се и изразете това, което искате да изразите.

Ти винаги изглеждаш като човек, който непрекъснато търси познание. Кои са твоите пътища за познание?

Навътре. Задавам си въпроси и когато не намеря отговори, търся хора, книги и ситуации, които да ми донесат повече разбиране. И винаги, винаги има хора, които са много по-напред в дадени области на живота, които са преживели повече, които дори и да не могат да ти го предадат, могат да ти  разкажат как те са го преживели. И всъщност, това е. Опитвам се да хвърля светлина върху тъмните места.

Навътре означава ли, че задаваш въпроси към тялото си?

О, да. Смята се, че тялото ни носи информация във всички негови части и ако аз искам да науча нещо и преди да си легна му задам въпрос, има голяма вероятност сутринта да се събудя с някакъв отговор или насока как да постъпя, за да разбера това, което искам, или да изживея това, което искам, или да се приближа до това, което искам.

Интересно. Значи, задавайте си въпроси, така да кажем. Питайте се.

Да. И то въпроси към нашето несъзнавано. Как ти се струва уважаеми Кирил, ако постъпиш така, дали ще бъдеш по-доволен? Какво всъщност искаш? Какво да се случи във връзка с твоя конфликт с въпросния човек? И обикновено на другата сутрин, ако наистина сериозно сме попитали, се явява нещо, което ни носи дори леко облекчение. Да, ето така трябваше да говоря с него, това трябваше да попитам. Така ми се иска да се случи. Що пък да не му го разкажа?! Можем да постигнем съгласие. И така. Винаги нещата се отместват по-нататък.

Благодаря ти!

Моля!

 

 

Автор: „За себе си“