Галина Герасимова е един от най-сладкодумните събеседници, с които сме ви срещали в „За себе си“. С мъдростта и лекотата, които носи в душата си, успява да дава прости отговори и на най-сложните въпроси. Галя от 30 години се занимава с разпространението на културното и духовното наследство на Учителя. Организира изложби, концерти, форуми и семинари, посветени на идеите на Петър Дънов. Управител е на издателство „Бяло Братство”. Автор на 7 документални филма, множество статии и изследвания за Учителя. Представяме ви Галина Герасимова в „Послания по телефона“.

(Разговорът може да слушате във видеото по-горе.)

Да, моля?

Галя, здравейте, Магдалена се обажда!

Здравейте, Магдалена!

Много ми е приятно да Ви чуя!

Радвам се, и на мен също. Телефонно запознанство!

Да… Информационният поток, в който живеем, ни залива с всякакви версии на това, което се случва около нас – през вируси, ваксини, криза, тайни общества, през извънземни дори и какво ли не още. Много объркващо понякога бих казала. През всичко, което знаете от думите на Учителя, как гледате Вие на всички конспиративни теории, които се коментират в момента и въобще на този период, през който преминаваме сега?

Периодът е наистина много богат и много интересен. Един ден сигурно ще бъде обобщен с калейдоскоп от най-различни такива мнения, за които Вие говорите. Учителят никога не е говорил конкретно за дати, даже е казал: „Ако чуете някой да ви предсказва нещо, което е свързано с точно време не му вярвайте, защото всичко е динамично и всичко се променя.“ Мога да ви кажа като тенденция, това за което той е говорил, което го имаме в главите си от една по-далечна перспектива, от една страна и от астрологична гледна точка, от която аз съм изкушена много, от друга страна. Човек си обяснява много лесно настоящето, ако познава миналото. Ако се върнем назад във времето ще видим и въпросните епидемии и неща, които са се случвали, че те винаги слагат край на някаква епоха и започва следваща. Епоха е силно казано в момента, но някакъв период. Даже исторически, Юлияновата чума, която е първата добре описана, слага края на Античността и започва Средновековие. В Средновековието, чумата, която е 15 век, дава началото на Ренесанса. Точно с нея. А с Първата световна война, когато е инфлуенцата, която е взела доста сериозни жертви, доколкото може да се вярва на Уикипедия – над 70 милиона! Това е краят на Новата история и започване на съвременната. Тоест, за да завърши един период и да започне нов… Какво значи нов? Нова степен на съзнание. Разширява се съзнанието на общото човешко съзнание. Не на будните хора, а на общото. Тогава идва времето да се поставят нови параметри на ценностна система. Всичко някакси започва с една еуфория, започва да се развива, мотивира страшно много хора, развихря се, стига до някакъв пик. Там започва вече този винаги повтаряем цивилизационен модел.

Винаги нищо ново за света!

Започва комфорта, така вече глезенето, ако мога така да го кажа с една дума. Тогава започват и първите симптоми на гниенето. Всяко дърво, което е цъфнало, вързало, дало плод – този плод или е изяден или е изгнил. Няма как така да стои така на дървото във вечността. Същото е и в човешката история. Та да се върнем, че аз съм малко по отваряне на скобите, да се върнем на нашата ситуация. С невъоръжено око се вижда, че сме в процес на гниене. В смисъл всичко е в такава…

Фаза за промяна, аз така я виждам.

Кризата е тази, която е лечебната. В лекуването, когато човек е болен и тръгва да оздравява минава през криза. За мен специално няма никакво значение каква е причината за това, което се случи предишните няколко месеца. Дали е конспирация, дали са фамилиите, които управляват света или обикновена глупост, защото и това е възможно, не е изключено и това. Дали е планувано или непланувано, зад всичко това стоят други сили, които са над нашите обикновени разсъждения и важното от тази опитност е човек да си извади заключенията. А тази опитност стопира милиони хора на едно място, защото всички бяхме забързани никой не знае за къде, в състезание никой не знае с какво, в консумация отдавна надвишаваща всички нормални потребности човешки. Ако човек е разумен, от всяка една опитност, от всяко едно нещо може да си извади за себе си поне някакво заключение. От какво наистина има нужда и от какво не.

Иначе в по-мащабен план ако се опитаме да разсъждаваме, ако си представим, че виждаме енергията, която ние изразходваме, ако за секунда си представим, че имаме тази способност, при един такъв стоп кадър, двумесечен, който е абсолютен прецедент в познаваемата човешка история. Ако си представим цялата тази енергия, тя не може да отиде в нищото. А Плутоновото естество, защото всичко това е резултат на един съвпад на Плутон и Сатурн в Козирог, Плутоновата енергия точно така действа. Това е една гигантска сила, с много могъщ интензитет. Преобръща, трансформира, зарежда. Но всичко това се случва дълбоко в недрата. Плутон в митологичен контекст е Хадес, който управлява подземното царство. Това е свързано с подсъзнателните процеси и с това, което се случва в невидимото. Но срещу Плутоновата енергия няма никакъв шанс човек да бъде защитен, т.е. това е фина проява на сила, която е извън възможността на хората да я спрат.

Предначертан ли е този път към по-доброто? Към обръщането на погледа към другия, към обръщането на погледа навътре в нас, към природата?

Да, абсолютно. Имам едно любимо изречение, което много често цитирам. Учителя в една беседа казва: „Щете не щете, по-добри ще станете.“ Това не зависи от нас.

И добре, че е така.

Да. Така или иначе животът и всичко, което е заложено като генерален урок за душата, която слиза в материята, за да придобие някаква опитност и да я вземе. Другият пример, който често давам е с житното зърно. Едно житно зърно си стои в една красива чаша или някакъв съд. Може да стои хиляди години. Но за да придобие опитност и да даде плод, трябва да бъде погребано в земята. Да се измъчи, да се пребори със земята и стремежът му към слънцето е единственото, което го изважда от земята. Никога няма да достигне до слънцето, никога няма да го докосне, но стремежът към слънцето е това, което го извежда. И не само, че го извежда, но то носи в себе си и потенциала с още житни класове и семенца, които ражда. След това ще родят още, и още. Цялото това предначертано, заложено в движението на живота изобщо,  е да придобиваме опитност, като житното посадено зрънце.

Имате ли такова наблюдение, че българите много лесно се отварят към информация за енергии, за билколечение, за астрология? Вярвате ли, че има тук, на тези земи, информационно поле, което ние щем – не щем, улавяме?

Абсолютно. Първо всички такива ранни ръкописи, които са свързани с България го… по някакъв начин това съществува – държавата на гледачки, баячки, знаете. Още от този пласт, най-първият за който знаем, върви едно познание. После знаете и богомилите са се занимавали с лечителство. Тук има една специфична енергия на хора, които имат способността да си говорят с билките, с живота, с природата. Дарбата да лекуват. Като казвам лечение, то е това, което най-бързо се разбира за него. Защото когато човек е болен и му помогне някой, тогава най-бързо разбира за това, че има и други сили. А иначе, Учителя казва, че това е едно от няколкото места на планетата, които са с такава специфична енергия. За да се прояви една идея на такава висша йерархия, трябва да има много силна поляризация. Много силен плюс и много силен минус условно казано, за да се създаде много силен импулс между тези два полюса. Става наситена вибрация, която дава условията да се прояви идея. А тук е олтар, в който неведнъж се е проявявал импулс, който е тръгвал по света. Да, различни сме българите. Аз няма да забравя, първият ми престой, така за по-дълго беше във Франция. Абе дишам леко, всичко нормално, обаче нещо ти липсва, така малко празнее. Това съм го наблюдавала в още много други места така, където съм била. И в един момент се плясвам по челото и си казвам, ами да, няма го онова сетиво за мистичност, което ние имаме. Едно такова ти жужи тука…

Кои са най-силно енергийните места в България?

Е, точно сега такава книга правя! Точно в момента това правя. Понеже са сто години от първото качване на „Планинско летуване“ на Сините камъни. Учителя говори, че от Хималаите пристига едно течение, енергийно течение, което най-силно се усеща в Арбанаси, Белоградчишките скали е единият клон, другият клон е към Сините камъни, който отива към Айтос. И този, който е към Рила, на езерата. Говори за Мусала, където е най-силното електрично поле, като електрическа батерия, а за Сините камъни, че са най-магнетичното поле.

Много е важно, в България да знаем за тези места и точно кое място какво ни носи, защото би било изключително лесно. Ако минаваме по-често по тези места, пътят ни би бил по-лек, в такъв смисъл го казвам.

Ами, да. Права сте, че такава трябва да има, защото това е информация, която лесно може да достигне до всички хора.

Аз вярвам, че и сами ще стигнем и до там, макар че е хубаво непрекъснато да получаваме информация за това. И в този смисъл, аз виждам Учителя като продължение на това знание, за което си говорехме, което винаги се появява по нашите земи. Дали през тангризма, дали през богомилите, Бялото братство после. Това е едно знание. Не виждам нищо различно и не виждам нещо с нещо да си противоречи. Напротив. То е някаква сила, която ти обръща погледа към една истина, която е хубаво да приемеш.

Точно така. Аз пак давам пример. Лалетата в двора, на 4-5 години трябва да ги извадя луковиците и да ги вдигна нагоре, защото като потъват много и спират да цъфтят. Вадят само листа. И хората са така. Просто в един момент трябва да слезе някой учител и да ги върне малко към мястото, където се цъфти. Защото такава е инерцията на материята. Когато се увлечем в нея, спираме да цъфтим.

Истински вярващ човек няма никакъв проблем с истински вярващ човек. Зад Христос стои Бог. Зад Мохамед стои Бог. Зад Буда седи Бог. Зад Тангра седи Бог. Зад богомилите седи Бог. Но така сме устроени, че ние сме чрез посредник. Още, както казва Учителя: „За нас религиите са пелени, защото сме деца още.“ И трябва да имаме посредник, чрез който да стигаме до това знание и до тази истина.

Много е успокояващо, че някъде има сила над нас, която ни ръководи.

Да, ние сме в шепата. Има една много красива беседа, в която Учителя казва, че българите са на дланта на Бога. Какво по-красиво от това…

Книжката, която Учителя създава, „Заветът на цветните лъчи на светлината“ – това нещо, което и аз си чета и нося със себе си, може ли да разкажете повече за нея?

Да. Това е най, как да кажа… Фактът, че това е единственият момент, както Учителя казва, че са се опитали да му посегнат от тъмните сили на живота, значи че това е може би най-големият ключ, който ни е даден. Може би ще ни трябват векове сигурно да разберем истинската му сила. Ние сме светлина. Зад материята стои енергия, Айнщайн го казва – mc². Това, което прави Учителя, какво е? Значи имаме най-напред събрани извадки от Библията – от Стария и от Новия Завет. Библията това е живо слово. Живото слово е нещо, което е истински съществуващо. Това е като едно поле, в което ти влизаш. Учителя дава много упражнения с Библията. И казва: „Всичко това са символи, душата ви ги разбира. Вие може и да не ги разбирате, душата ви ги разбира.“ Значи не е идеята да търсим логичността в нещата, а идеята е да се свържем с тази енергия. Да влезем вътре в нея. Учителя подбира такива цитати, чиято вибрация, като пак казвам, това е живо слово, чиято вибрация съответства на вибрацията на съответния цвят. Този цвят е свързан с тон и т.н. Когато това нещо е концентрирано само в текста например с червените лъчи, или с жълтите, или с които ти трябват, докато човек си чете и си представя, той всъщност се връща към хармонията на тази тъкан, от която сме създадени. И това е такъв метод, който хиляди хора сигурно са опитали въздействието му. Ние имаме уникални случаи с „Цветните лъчи“, при които дори човешки животи са спасявани. Имаме такива разкази. Учителят казва: „Дал съм ви най-евтиния метод за лечение.“ А то не е само за лечение. То е за усилване на всяка една добродетел. Защото всяка една добродетел също трепти в определен цвят. И когато човек има нужда от този цвят или от тази добродетел, или от това качество, или от това проявление, или от тази точка, която е свързана с този тип здраве и когато иска да си го набави, той влиза в хармония. Със себе си и със света около себе си.

И тази хармония няма как да стане през мозъка. Просто няма как!

Да.

Казвам го, защото ние винаги искаме да измислим начина, да прозрем смисъла през логиката на мозъка. А всъщност и самият живот много често ни показва, че това няма как да стане.

Така е, защото сетивото за следващата раса, към която сме се запътили всички смело – Епохата на Водолея, се изисква друга сетивност. Докато не развием това чувство – то ще започне най-напред като предчувствие, след това с усещания, след това с чувство, наречено шесто, след това ще стане интуиция. Това са такива степени, които рано или късно ще развием. И те ще стават все още и все още. Масару Емото, заради опитите, които направи с водата, подтикна учените да се занимават с това, да изследват наистина ли е така. Близки сме с академик Болтакова, най-големият може би изследовател на водата от Петербургския университет, тя казва: „Да, учените сме принудени да кажем, че зад тези свойства, които ние изследваме като химия и биология, седи Бог. Друго обяснение няма.“  Това е направено с водата. Нашите стихии са четири – просто един ден ще се установи същото и за земята, за въздуха и за светлината. Че всичко това е разумно. Зад всичко това седи разумност, всичко това мисли, чува, говори, само че ние не го чуваме. Когато се събудят в нас тези възможности да можем да общуваме с тези йерархии, с тези сили, които са невидими на този етап, тогава представяте ли си колко красив ще бъде животът?

Какво е вашето послание към хората?

Да се радваме. Да се радваме, защото радостта е навсякъде. Зелено е, вали сега, всичко е полудяло от радост. Слънцето ни огрява, въздуха ни чисти, ето я Витоша се вижда. Абе толкова много неща има, на които да се зарадва човек и да сме благодарни във всеки един миг. Това са мигове, в които… Никога няма да се повторят. Аз това като си го помисля и това е най-мотивиращото за мен. Този момент, който е сега, повече никога няма да се повтори! И как да не си му благодарен и да не си щастлив, че се случва. Независимо какво е. Защото е субективно понятието добро и лошо. Все едно да искаме да грее слънце непрекъснато. Да няма залез. Няма. В материята е така… Та така… Да сме винаги благодарни и радостни!

Благодаря Ви много! Удоволствие беше за мен!

И за мен! Много Ви благодаря!

 

 

Автор: „За себе си“