Ако времето имаше смисъл, щях да си измисля някакво устройство да го измервам. Щях да го разделя на периоди и да си знам кога колко е изминало. Нещо спрямо слънцето, звездите, не знам. Щях да си го пестя или да си го губя както си искам. Щях да планирам и да разграфя живота си на периоди. За да знам кога какво да свърша. Какво ми предстои. Какво не съм направила. Щях да се движа в крак с него. Или ръка за ръка. Нещо такова. Особено ако му знаех началото и края.

Тогава нямаше да знам, че имам само този настоящ момент и това е напълно достатъчно. Щях да съм неспокойна, защото ще вярвам, че времето свършва. Да изпадам в паника, когато бъдещето стане несигурно или в тъга, че нещо в миналото е могло да бъде. Илюзия, че нещо си отива безвъзвратно изгубено. Ако имаше смисъл, ако имаше време…