За себе си

Самопознание чрез творчество

  •  
  •  

Покойният вече философ Кубрат Томов, ама хич неразбран от съвременниците си, казваше: “Смисълът на човешкия живот на тази планета се съдържа в самопознанието чрез творчество.” Това е формулата. Самопознание чрез творчество…

Какво означава това? Творчеството е потапяне. Вглъбяване в една материя, която носи познание. Човек твори като се откъсва от света, потапя се в уединение и преработва чувства и емоции. Вади ги, измъква ги от всяка клетка и прави музика или текст, картина или моделира глина. Безкрайно многообразие от възможности за изкуство. За творчество. За използване на чувствата и емоциите, които произвежда, като гориво. Гориво да трансформира една енергия в материя. За изчистване… За познание… Кой съм аз? Какво искам да кажа? Какво мога да създам…

Всеки от нас е творец. И възможностите му са безкрайни. Безумни са ограниченията, в които живеем и сами си създаваме, само и само да не творим… От страх.

Има създания, които просто не могат да не творят. С цяло сърце, с пълен глас, с размах. Сетивността и чувствителнистта им е толкова финна, че не могат да си позволят да задържат или да премоделират творчеството си спрямо представите на публиката. Тази смелост ражда поток от емоции, които разтягат съзнанието на множеството и му помагат да надскочи себе си. Да почувства различно, да погледне различно. Да завибрира на друга, по-висока честота. Смелостта да изразяваш себе си така безстрашно прекроява съзнанието и води до самопознание. Чрез творчеството. Не само своето. Общото съзнание.

Има творци, които… които създават чисто изкуство, финна плазма творчество, съвършенно владеене на човешката сетивност и майсторско изливане на таланта във форма. Ей така, като в леярна. Всяка дума, всеки тон, всеки щрих е магия. Космическа енергия в земна материя. Висш разум, вселен в човешко тяло и творящ форми.

Пуснете си песен на Димо и P.I.F., гледайте Мариус, Лили или когото припознаете като проявление на вашия Източник. Открийте си вашите форми, които вибрират на вашата честота. Не да им се кланяте, а за вдъхновение…

 

Автор: Магдалена Искрева за „За себе си“