Днес да танцувам искам и да ми е леко,

да си хвърля като шапка всички лоши мисли надалеко.

Душа да си отворя към небето и да излъчвам щастието дето

макар и странно да е, да вдъхновява хората от близо и далеко.

Един човек като захвърли всичко тежко,

той вече по-друг става, лек е и сърдечен.

Да се живее с грижите е просто нечовешко,

все по затъваш, ставаш лош, враждебен и обречен…

Не скачаме, не се катерим и рядко от земята се отлепяме.

И губим връзката със себе си и погледа за ценните неща.

А колко лесно е – един танц, колело, на един крак да заподскачаме

и неусетно в детството сме, в щастието и радостта.

Автор: За себе си