Ако ви се струва, че сте изгубили пътя си, ако не знаете накъде да продължите и как да намерите изход от ситуацията, значи твърде дълго сте били далеч от истинската си същност. Твърде дълго сте се правили на някой друг… Твърде дълго сте били в защитите си…

Коя роля си избрахте днес? На грижовната съпруга, на служителя перфекционист, на жертвоготовната самарянка? Житейската ви роля би била съвсем уместна, ако това наистина сте Вие. Но ако не сте?..

Стремежът да се представиш, да се претвориш в нещо друго, може да ти струва толкова много, особено ако го правиш постоянно. Много на физическо ниво. Като загуба на връзка с тялото. Като болест. Като да спреш сигналите на живота. Като да избягаш от въпросите на Вселената.

Страхът да бъдем себе си… Никой никога не е сгрешил, като е проявил смелост и е послушал сърцето си. Направил го е, защото е имал връзка със себе си. 

Затворете очи и просто усещайте тялото си. Дишайте с корема си. Отидете мислено там, където е най-напрегнато. И просто притихнете…

Маските, които слагаме пред себе си и другите, ни пречат да чуваме. Да чуваме природата. Да чуваме душата си. И да сме щастливи. Защото страхът „какво ще кажат другите“ ни пречи да видим, че „другите“ виждат истинската ни същност. Те знаят, че играем игра. И виждат истинските ни желания, реалните ни страхове и пози.

Защото когато човек следва предназначението си и върви в синхрон със същността си, тогава хората го следват. Тогава става причина за вдъхновение. И всички виждат, че в това има смисъл…

Автор: „За себе си“

Картина: Dorina Costras