Милена Ненкова е магистър по психология със специализация по психология на управлението и социални изследвания на пола. Фамилен терапевт е и работи в сферата на личностното развитие, индивидуалното и фамилното консултиране, груповата работа с младежи и възрастни. Милена е директна, ясна и не обича ограниченията. Гостува ни в „Послания по телефона“, за да ни посъветва как да сме по-адекватни към вечно променящия се свят и да не съдим другите за начина, който са избрали за своята адаптация.

(Разговорът може да слушате във видеото по-горе.)

Здравей, Милена, много се радвам, че си тук, с мен, в „Послания по телефона“.

Благодаря и аз за поканата. Много ми харесва „Послания по телефона“.

Еднакво ли реагираме всички на това да ни се разрушава обичайният свят?

Със сигурност разрушаването на обичайния свят, както ти го каза, предизвиква различен вид стрес и различен вид отговор на този стрес в хората. Което е много нормално. Като човешки същества и като системи сме много различни. Някои хора се паникьосват, изплашват се, стават много затворени. Знаете типичната реакция – борба или бягство, или замръзване, когато има някаква опасност, когато нещо си мислим, че е опасно. Стоим, чудим се какво предстои. Така че, около тези три неща гравитират нашите реакции и отговор на стреса и на разрушаване на обичайното.

Помисли си как има хора, които, така ще го нарека, са свикнали, обичайното им е, така ще го нарека, „да хейтят“ всичко, което се случва. Когато стане такава ситуация, част от тях продължават да го правят дори повече. Тоест, някакси тенденцията да правим нещо се усилва. Когато сме провокирани. И хейтят още повече. Има хора, които имат по-позитивна нагласа, по-отворен ум, да речем. Разглеждат всичко с любопитство, използват това нещо като лост за някаква промяна. И при тях тази ситуация ще подейства точно по такъв начин. Те ще са още повече стимулирани към това да подреждат, да оптимизират. Обаче има и още един феномен, който мисля, че не е никак за подценяване и той е как тази промяна може да накара някой, който е от единия тип да осъзнае някои неща и да направи скок в осъзнаването и в битието си. Например, ако някой е свикнал животът му да е подреден по един начин, идва промяната, идва това необичайно състояние и той започва да осъзнава неща, събужда се. Така че, имаше и такъв ефект. И ще има, върху голям брой хора.

Светът никога няма да бъде същият. Това чуваме от различни страни.

Да. Светът никога не е същият. Аз имам една любима мисъл на един философ: „Не можем да влезем два пъти в една и съща река“. Не можем да влезем и един път в една и съща река. Докато стигнем долу до дъното и реката вече е друга. Това винаги е било валидно. Светът никога не е същият. Просто сега ставаме сякаш малко по-будни за това. Принудени да го видим. Така го разбирам.

          

Всъщност, сигурността, към която винаги се стремим, се оказва най-пагубното за нас нещо. 

Не бих казала. Знаеш ли, няма как да не се стремим към тази сигурност. Хората функционират много добре и възприемат много добре, когато имат една базова сигурност. Какво имам предвид. Това не е задължително да е финансова сигурност. А може да е сигурността в това да държат някого за ръката. Някой човек, който е близък. Тогава реакцията ни на стрес е много по-лека и не ни заплашва толкова силно. Хората така сме програмирани, че да търсим тази сигурност. Тук обаче идва философският въпрос тя възможна ли е? Къде я търсим? Върху какво построяваме нашата сигурност.

Смяташ ли, че много хора не живеят в действителността? Имам предвид, чувствата и страховете, които изпитваме непрекъснато, в това да се притесняваме за бъдещето или да страдаме по миналото, просто ни измъкват сякаш от действителността и после като се обърнем назад и имаме буквално бели петна в живота си.

Ами, тук, мисля че засягаш две много важни теми. Едната е свързана с това да имаме тази способност да живеем в настоящето. Много се говори за това нещо. Нашият ум пребивава голяма част от времето или в миналото, или в бъдещето. Има дейности, които ни учат да присъстваме повече в настоящето. Хората, които имат това умение, изпитват повече радост. Това е със сигурност. Другата тема обаче, която стои тук – за реалността, е в това, че колкото хора имаме, толкова реалности имаме. Всеки си живее в неговата реалност или в неговия филм. И си режисира, и си пише сценариите, и си играе главната роля. Въпросът е, до колко това нещо е осъзнато от нас. Дали ние осъзнаваме, че изпълняваме всичките тези роли.

Как можем да бъдем повече в реалността и в настоящето, според теб?

Има хора, които препоръчват определена медитация, дишане, неща, практики, които са свързани с тялото. Тялото винаги е тук и сега. Тялото рядко лъже. Да не кажа никога, но рядко може да ни излъже. Тези неща са свързани с връщането ни към настоящия момент. Някои могат да изглеждат много прости, много лесни, но ако човек се опита да си задържи фокуса върху дишането 1 или 2 минути, ще види, че това никак не е лесно за съвременния човек, на който в главата му препуска един хамстер през цялото време. Това да спре този хамстер е изключително голям лукс.

Много е трудно да озаптим този ум, който ни води непрекъснато в различни посоки.

Трудно е, и освен всичко друго, повечето хора са ориентирани към това да търсят хапче или копче. Ако може да изпие едно хапче и това да спре. Ако може да натисне едно копче и бързо да стане. Като всеки един навик, всяко едно умение, това нещо изисква концентрация, работа, постоянство.

Да погледнем действителността без страх! Защото копчето или хапчето са бягство, нали така?

Да, или ориентирано към бързо решение. Което понякога няма устойчивост. То може за кратко… както примерно алкохолът е такова бързо решение. За сега оправям нещата, сякаш замаскирам, обаче това в дългосрочен план не е решение. Просто е моментно решение.

Някои хора преминават целия си живот в тези моментни решения.

Нека не забравяме, че това нещо от една страна е избор, от друга страна понякога е единственото възможно решение. Има хора, които са поставени в много тежки ситуации. И понякога алкохолът, аз не казвам, че съм съгласна или одобрявам нещо подобно, но една такава бърза стратегия е вид спиране на болката. И това не е защото хората искат да станат зависими, а защото не знаят по какъв друг начин да го адресират. Да потърсят подкрепа. Или нямат тази възможност. И това е много бързо, лесно и достъпно. Един вид хапче за каквото говорим.

И пак стигаме до това да не съдим начина на другия.

Да, не знаем през какво преминава този човек, за да е стигнал до там. Много често гледаме изолирано човека. Забравяме, че той е част от една по-голяма система и за да се случи това, което се е случило, то е провокирано от нещо. Може да е провокирано от миналото, което човек носи, може да е провокирано от взаимоотношения с друг човек. Просто не знаем, наистина не знаем.

В този смисъл, такъв живот, който живеем сега, на по-глобални промени, може би още по-внимателни трябва да бъдем към другия? Не знаем как той изживява тези промени.

Чувствителността към другия не е нещо, което всеки човек е, как да кажа, свикнал. Има хора, които са много чувствителни към другия и има хора, които са по-чувствителни към себе си. Това също е вид умение, да осъзнаваме ефекта, който нещата имат. Например това, което казваме или правим. Това, което не казваме или не правим. Тези неща имат ефект върху другия човек. Много често не осъзнаваме какъв е този ефект. И ако това започнем да се замисляме, със сигурност ще има голямо влияние върху взаимоотношенията ни.

Има мисъл, че животът не е, за да ни доставя радост, а за да ни събуди и да ни накара да сме присъстващи тук и сега.

Ами, който има тази мисъл да е жив и здрав!

Споделяш ли я?

Да, отчасти да. А защо да не ни направи радостни животът? Това е част от живота. Когато има радост, си казваме колко е хубаво, че има радост. Просто толкова ми е приятно, че това се случва, толкова съм благодарен. Когато има предизвикателство, си казваме много е трудно, ах, колко боли. Много се радвам, че и това нещо ще отмине. И хубавите, и лошите неща отминават. Видели сме го. Нито едно от тези неща не продължава завинаги.

Какво ти носи на теб това наблюдение на различните хорски реакции, които проявяват при определен стимул?

Може би ще се повторя с последното, което казах, но това, което ми носи, е някак спокойствието, че каквото и да се случва, то ще се промени. Когато нещо е много тежко, ние се вкопчваме в него и си мислим, че винаги ще е така и страдаме, страдаме. А нещата се променят. Всъщност, понякога се променят доста бързо. И това е предизвикателно, защото много от нас са навлезли в много ригидни коловози. И е придизвикателно да отговорим на живота, когато той толкова бързо се променя.

Ако го държим това в съзнанието си, че нещата се променят и едното нещо отминава и идва друго нещо, това ще ни даде малко повече спокойствие. И вяра в живота. И да не очакваме, че всичко ще е цветя и рози и ще стигнем до пълното щастие, и тогава всичко ще е супер. Няма да е така. Винаги ще има предизвикателства. И така, по този начин израстваме.

Какво е твоето послание към хората?

Всеки един момент, който изживяваме, всяко едно чувство, всяко едно притеснение или предизвикателство имат своето място. Нито да ги отричаме, нито да се вкопчваме в тях. Просто да можем да ги преживеем. И да продължим напред. Като разбира се, ако имаме нужда от подкрепа, да протегнем ръка. Това, между другото, не е лесно. За някои хора е много трудно да кажат имам нужда от помощ, имам нужда от подкрепа. А наоколо има много хора, които са готови да ни подкрепят. Близките ни. Просто нужно е да протегнем ръка и да я получим. Понякога можем сами да се справим, понякога не. Тези неща също отминават и идват други.

Живейте щастливо с промените, които се случват непрекъснато.

Как те кара да се чувстваш това пожелание? Не ти ли създава малко напрежение?

Да, факт.

Сякаш някаква рецепта. Ами ако не ми е добре? Ако не ми е щастливо? Какво значи, че нещо не ми е в ред? Просто днешният ден може би съм малко тъжна. Или съм малко напрегната. Обаче, просто това е един ден! Това е един час! След малко ще дойде нещо друго. И така. Бъдете щастливи, бъдете нещастни, нека да ви е радостно, нека понякога да ви боли, това означава, че сте живи. Че сте истински хора.

Благодаря ти много!

Аз също. Беше ми интересно да поразсъждавам на глас за всички тези неща.

Много беше приятно да говоря с теб! Благодаря ти!

На мен също!

 

 

Автор: Магдалена Искрева