„Бягате най-бързо от себе си… Хващате се за някаква чужда представа, цел или комплекс и отлитате толкова бързо, че истинските ви чувства остават леки като перца да се спускат в нищото – там, където отдавна не ви е имало и никога няма да бъдете. Аз съм вашият идеал – това,[…]
Живата Природа в своята целокупност е проява на разумни сили, на разумни същества от разни градации, които живеят в пълна хармония, общение и единение. Всички те имат една висша цел, която наричаме Бог, сиреч безграничното, безначалното, в което всичко съществува, движи се и се развива. Обикновените хора, които виждат едно[…]
В Родопите и като свирят, и като пеят го правят като един. Множеството с лекота се слива в единност. Има нещо спряло на това място. Портал, в който времето, такова, каквото го познаваме, спира и се пренасяш в свят на познанието. За света, за природата, за себе си… Нереално[…]
“Вие винаги бъркате видимия свят с невидимия”, казало водното конче. “Смесвате ги, опитвате се да им смените местата. Чувствате, преживявате, влюбвате се, мразите и си мислите, че всичко това се случва в материалния свят. Не. Само чрез силна емоция можеш да се докоснеш до това горе. Само така имаш връзка[…]
„Запомни, колкото по-високо лети чайката, толкова по-надалеч вижда… Онези чайки, сред които си роден, си стоят на земята, бият се и се карат помежду си. Те са на хиляди километри далеч от небето — а ти искаш да им го покажеш от мястото, където си стоят! Джон, те не виждат[…]
Представете си света като оранжерия за човеци, като лаборатория за извличане на чувства и емоции, като инкубатор за таланти. Да изразиш себе си е единственият смисъл на човешкото съществуване. Проявление на по-висша същност в материално тяло. Какво бихте правили, ако не съществуваха пари, ако не знаехте значението на думата „работа“,[…]
Идеалът на художника или на скулптора, който той се старае да въплъти в камъка или върху платното, изглежда съвсем истински за него. Същото важи и за героите в ума на писателя или драматурга, които той се стреми да изрази, така че другите да могат да ги възприемат… О, приятели, за[…]
Казват, че трябва да прочетеш „Малкият принц“ поне още веднъж през живота си. С нов поглед, с по-мъдра въздишка след края. Да прочетеш отново, да помислиш, да преосмислиш… На тази плоскост, в това измерение, на тази планета, всичко се случва така. С преживяване. И ако можехте да върнете времето назад[…]
Ден: юлски, оранжево предупреждаващ за горещина и дъхащ на узряло лято. Местоположение: изгубен в красота с неясни географски координати. Дрескод: не се изисква суета, но нека да се връзва с кецове. Прическа: чорлава, ако не те уплаши, ще те усмихне. Грим: слънчева пудра за блясък и синьо небе за пъстри[…]
“Не искам да ми дават причастия. Аз на тях трябва да им давам. Дето съм цял ден тук в тая вода. Водата има памет. Водата лекува. Човек каквато вода има в тялото си, такова му е и здравето. Затова Свети Наум ей тук ги е водил всички, първо да се[…]